"През Новата Ера отношенията претърпяват основна трансформация. Често отношенията предизвикват във вас силни емоции, простиращи се от голяма радост, до дълбока агония. В отношенията си можете да осъзнаете вътрешната болка, която е много по-стара, отколкото вашия човешки опит.
   През този век сте поканени и често сте поставени пред необходимостта да постигнете дълбоко излекуване в областта на отношенията. Благодарение на присъстващата нова енергия, е възможно преобразуването на диструктивните елементи в позитивни, в равнопоставен обмен на енергии между вас и друг човек. Обаче излекуването и личното преобразуване може да означава също, че ще се избавите от тези отношения, чрез които не можете да се изразите по нужния начин. Често това означава, че дори и силно да обичате някого, ще ви се наложи да кажете „сбогом”, защото вътрешния път ви води на друго място. Независимо дали ви води към нови отношения или раздели, всички може да се срещнете с големи проблеми в личните отношения. Зова на сърцето, зова на сърдечните енергии, който известява Новата Ера, е навлязъл в ежедневието ви и повече не можете да игнорирате тази енергия.
   За да поясня, защо отношенията могат да причинят такава болка и да преобърнат живота ви нагоре с краката, бих искал да разкажа за древната болка, която носите в душата си. Тази болка е много стара, много по-стара от този живот, дори по-стара от всичките ви животи на Земята. Искам да ви върна към изначалната болка от раждането на душата.
   „Някога много отдавна” всичко било цяло и неделимо. Можете ли да си го представите? Пуснете въображението си да плува свободно за малко. Просто си представете, че не сте в тяло, че сте същност от чисто съзнание, част от огромно енергийно поле, което ви обгръща уютно отвсякъде. Усещате се като част от това единство, усещате, че се грижат за вас безусловно. Усетете, как това енергийно поле ви обгръща като огромна и уютна завивка, като много любвеобилна енергия, която ви дава възможност да изследвате и да се развивате свободно, без да се съмнявате в себе си или във вътрешното си право да бъдете това, което сте. Няма безпокойство, няма страх. Усещането за комфорт и безопасност е средата, в която сте били, преди да се появите като индивидуална душа.
   Вътре в това божествено съзнание или под „покривалото на любовта”, било в някакъв момент решено да бъде променена ситуацията. Това е трудно да се обясни с човешки думи, възможно е да успеете да си представите, че в Бог, в тази сплотена осъзнатост, се появил стремеж „към нещо друго”, различно от единството. Това било жажда за опит. Когато сте в пълно единството с чистото битие, вие не живеете… просто сте. Независимо от екстаза и пълната безопасност в Бога, част от тази космическа осъзнатост, поискала да изследва и да се променя. Тази част се отделила „от себе си”.
   Точно вие сте тази част от Бога. Съзнанието ви се съгласило някога за този експеримент за отделяне от единството. За да станете „Аз”, същество в себе си, отделна осъзната индивидуалност. Това било гигантска крачка. В дълбините на своята същност сте усещали, че това е хубаво. Усещали сте, че жаждата за творчество и промяна е позитивен, ценен устрем. Обаче в момента на отделянето от единното поле е възникнала болка. За първи път в паметта ви, в живота ви, сте усетили силна болка. Били сте откъснати от царството на любовта и безопасността, които са били напълно очевидни за вас. Това е болката от раждането, за която говоря. Дори при първия ви самостоятелен опит, нещо в съкровената ви същност ви казва: „това е правилно, това е ваш избор”. Но болката била толкова силна, че сте се объркали във външните нива на вашата същност и сте загубили посоката. Станало трудно да поддържате връзка с знанието вътре в себе си, с вътрешното ниво, където сте Бога и знаете, „че всичко е наред”.
   Тази измъчена част от вас, която се появила по това време, наричам „вътрешно дете”. От една страна, вашата душа, вашата уникалност носи в себе си висшата ценност на чистото божествено знание, а от друга - травмираното космическо дете. Единството на Бог и Детето, на знанието и опита, се отправило на дълго пътешествие. Тръгнали сте се по пътя на индивидуалната душа. И сте започнали да изследвате и изпробвате, какво е да си „Аз”, отделен индивид.
   Бог преобразувал част от самия себе си в Душа. На душата е нужен опит, за да постигне божествения източник. Душата трябва да живее, да преживява, да открива, да се саморазрушава и възстановява… за да усети истински, коя е в действителност, а именно Бога. Самоочевидното битие, единно и цялостното, било разрушено и трябва да бъде възстановено чрез опита. Сам по себе си, това е велик творчески подвиг. Раждането на самосъзнанието е действително чудо! То не е съществувало преди.
   Често се опитвате да прекрачите границите на вашата индивидуалност, за да изпитате отново единството и дълбокото единение. Бихте могли да кажете, че това е целта на вашите духовни търсения. Но за момент се замислете: от божествена гледна точка, точно индивидуалността, разделението създава чудото! Състоянието на ЕДИНСТВО е нормална ситуация, „както е било винаги”. В чудото на битието – индивидуалната душа – е скрита невероятна красота, радост и творческа сила. Причината, поради която не виждате нещата по този начин е, че и досега се борите с болката от раждането ви като душа. Някъде дълбоко вътре във вас отеква първоначалния вик от болката и предателството: това е спомена ви за откъсването от Майката/Бащата, загубата на всеобхватното покривало от любов и безопасност.
   В своето пътешествие през времето и опита, сте минали през много изпитания. Изпробвали сте различни видове форми. Имало е само няколко въплъщения, когато не сте били в човешко тяло, но това не е толкова съществено. Какво, според мен, има значение в този контекст – през цялата тази дълга история сте се ръководили от два различни мотива. От една страна, влечението към изследване, съзидание и обновление, а от друга, тъгуване по живота, усещането за изгонване от рая и подтискащата самота.
   Чрез смелата, напредничава част от самите себе си, чрез енергията, която ви е избутала от космическата вътрешност, сте преживели и създали много. Но поради болката от раждането и тъгуването по Дома, които носите вътре в себе си, ви се е наложило да се сблъсквате с много травми и разочарования. Затова вашето творчество не винаги е било доброжелателно. По време на пътешествието си през времето и пространството, сте извършвали действия, за които сте съжалявали. Действия, които могат да бъдат наречени „лоши”. Тези действия, от наша гледна точка, са резултат от решителността ви да се „потопите в опита”, от смелостта ви да навлезете в неизвестното. Обърнете внимание, щом сте решили да станете индивидуалност, щом сте решили да се откъснете от очевидното единство, не можете да преживявате само светлината. Трябва да опознаете всичко ново. Затова имате усещане за тъмнина. Изпробвате всичко, което съществува, в най-големи крайности.
   В настоящата момент на развитие, сте достигнали до осъзнаването, че всичко стои или пада със силата, с която прегръщате своята „индивидуалност”. Трябва действително да прегърнете своята божественост и от това самоосъзнаване да изпитате радост и изобилие. В момента на космическото ви раждане, откакто отчаянието и болката са ви обкръжили, сте започнали да се усещате малки и незначителни. От този момент сте започнали да търсите това, което може да ви спаси. Могъщество или сила извън вас, бога, лидера, партньора, детето и т.н. В процеса на пробуждане, който изживявате сега, започвате да разбирате, че желаната от вас безопасност не може да бъде намерена в нещо външно, не е важно какво е – баща, любим или бог. Колкото и силни да са стремежа или тъгата по Дома, „въплътени” в тези отношения, не можете да намерите в тях необходимата ви безопасност, дори и в отношенията си с Бог.
   Бога, в който вярвате, Бога, който сте наследили от традициите, не оказва положително въздействие върху вашия мироглед – това е Бог извън вас. Това е Бог, който определя какво да правите, планиращ вашия път. А такъв Бог не съществува. Вие сте същността на Бога, вие сте творческата Му част, решила да върви по свой път и да опита от всичко по напълно различен начин. Бяхте уверени, че ще можете да се излекувате от първородната травма. Можете да кажете, че необузданата енергия на изследването и промяната е мъжка, докато сливането, обединението, енергията на Дома, е женска. Но тези енергии са вашата същност. Като душа не сте нито мъж, нито жена. По същество сте едновременно и мъж и жена. На това пътешествие сте тръгнали и с двете съставки. А сега е настанало времето да им позволите да работят заедно, в хармония, като по този начин откриете единението в себе си. След продължително отричане на собственото ви величие, ще започнете да осъзнавате, че няма друга алтернатива, освен да сте Бога, към който толкова много се стремите.
   Това е окончателния пробив към просветлението: да разберете, че вие самите сте Бога, който жадувате. Отвън няма нищо, което може да доведе в сърцето ви собствената ви сила, вашата цялостност. Вие сте същността Му, вие сте същността на единството, винаги сте били единни! Винаги сте очаквали себе си!
   Запалването пламъка на самоосъзнаването вътре във вас, носи такава радост, такова дълбоко усещане за завръщане в Къщи, че поставя отношенията ви в нова светлина. Например, много по-малко ви интересува мнението на другите. Ако някой ви критикува или ви няма доверие, вие не го приемате автоматично на лично ниво. Много по-слабо усещате влиянието или желание за ответна реакция. По-лесно позволявате на тези емоции да ви напуснат и за двама ви намалява потребността да се защитавате. Когато емоционално сте уязвими за мнението на другите хора, означава, че вътре изпитвате презрение към себе си и това ви кара да обръщате внимание на чуждото мнение. Не можете да се справите с презрението към себе си чрез конфликт с другите, може да успеете само ако навлезете дълбоко и изследвате емоционалните си рани. Те са много по-стари от този конкретен момент на самоотричане.
   Фактически, цялата болка от самоотричането, болката в отношенията, води своето начало в неизлекуваната рождена болка. Може да изглежда, че правя прекалено голяма крачка, защото има най-различни сложни ситуации в отношенията, които сочат, че болката има много по-повърхностен произход. Може да ви се струва, че причината за болката ви е в партньора ви – нещо, което е направил или не е направил. Може да ви се струва, че нещо друго вътре във вас ви причинява болка. И тогава стигате до извода, че решаването на проблема е в поведението на другите. Но позволете ми да кажа: в действителност, работите върху лечението на древна болка във себе си. Ако не осъзнавате това, може много лесно да се забъркате в проблемни отношения, което може да е изключително болезнено.
   Особено в отношенията между мъжа и жената (в любовните отношения), често помежду си, се опитвате да изградите нещо подобно на единство и безопасност, наподобяващо изначалното състояние на единство, което смътно си спомняте. Опитвате се подсъзнателно да пресъздадете комфортното усещане за обвиване с покривало от безусловна любов и приемане. Обаче, ако детето във вас се вкопчи в детето на партньора ви, прекалено често се получава задушаване и на двамата партньори, което блокира действителното им самоизразяване.
   Какво се случва? Ставате емоционално зависими, изпитвате необходимост от любовта и одобрението на другия човек за собственото ви благосъстояние. Зависимостта винаги предизвиква възникването на проблеми със силата и контрола, защото възниква желание в някаква степен да се контролира поведението му. Това е началото на диструктивните отношения. Да се откажеш от своята индивидуалност в отношенията, бъдейки воден от подсъзнателния си стремеж за абсолютно единство, е диструктивно, както към себе си, така и за другия човек.
   Истинската любов между двама човека са две енергийни полета, които могат да функционират напълно независимо едно от друго. Същността на всеки е единството вътре във себе си и на тази база е връзката с другите. В отношенията, когато двамата партньори зависят един от друг, ще откриете неконтролиран стремеж за „органична цялост”: нежелание или неспособност да се действа без другия. Това води до затлачване на енергиите, което може да се наблюдава в аурата във вид на енергийни шнурове, чрез които партньорите се подхранват един друг. Подхранват се с пристрастните енергии на зависимост и контрол. Подобен вид объркване на енергиите показва, че не поемате отговорност, че не осъзнавате старата душевна рана, която можете само вие да излекувате. Ако се обърнете към тази дълбока болка и поемете отговорност, ще забележите, че нямате нужда от никого, за да бъдете цялостни и се освобождавате от диструктивния аспект на отношенията."

Целият текст тук: http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1336

sled kato energiinite poleta mogat da funkcionirat napalno
nezavisimo edno ot drugo , zashto im e da se sabirat...
na komu e nujno nechie nezavisimo energiino pole...
ne se li stremim vsichki kam edinenie ...

стремим се към единение заради чистата радост от него. не мислиш ли?
или мислиш, че трябва да сме зависими един от друг?
стремим се към единение, защото другият ни вдъхновява, защото ни провокира да бъдем нещо повече от това, което сме. провокира ни към творчество външно и творчество вътрешно - творене на себе си като по-добро човешко същество ... евентуално /не съм много сигурна за това/.
този стремеж към единение няма нищо общо с независимите енергийни полета, или именно когато са независими, той може да се осъществи пълноценно ...
ако единият куца, образно казано, и другият куца, колкото и да се подпират един на друг далеч няма да стигнат - би било далеч по-добре и двамата да ходят изправени сами.

nezavisimi , izpraveni... ...sami...

стига де :) не е ли ясно, че в някакъв смисъл човек се ражда сам и умира сам. никой не може да му влезе в кожата.
а копнежа за заедност съществува и е много красив, но колко хора го осъществяват на практика до степента, до която им се иска? а ако го осъществят ще има ли накъде да вървят повече? състоянието на нирвана, което съпровожда любовта е пасивно и не предполага никакво движение напред.
мога да го кажа и с други думи - в Ада сме и сме осъдени да се мъчим сами. илюзията за единение с другия тук, понякога само подклажда огъня .... но пък някакво единение някъде може и да има .... нека си оставим една последна надежда :))))

kakva nirvana...lubovta e dinamika...
i ...ima edinenie...

динамика? .... да, би трябвало.
единение? .... ще ти повярвам като го преживея :)

/не, че не съм била близо, но .../