Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2008 11:05 - @@@
Автор: esme Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5105 Коментари: 1 Гласове:
0



Дразня се от това, че не ми е достатъчно сама да си създавам разни илюзии, ами попадам в измислените светове и на други хора.

Дразня се от това, че някои хора съзнателно умножават и без друго безбройните измислици-премислици на този свят, но още повече се дразня на себе си, че все търся .... истината, хем знам, че няма истина ...

Отгоре на всичко, частичната истина никога не е така красива, както илюзията. Е, трябва ли да си задавам въпроса в красива илюзия ли искам да живея или сред грозната истина?

И все пак, истината не може да бъде чак толкова грозна. Истината, би трябвало да ни направи свободни. Ама, дали?

Удоволетворението, че знам каква е истината може ли да се сравни с полета на фантазията в търсене на измислицата? Но пък голата истина никога няма да ни разочарова, докато илюзията рано или късно .... Искам ли да платя цената на разочарованието, за да поживея в един приказен свят?

Глупав въпрос. Искала или неискала, плащала съм я многократно. Затова и цената намалява с времето.

Мисля, че навремето много добре направих, че се отказах от търсенето на измислената романтична любов, защото такава каквато си я представям аз, тя не съществува на земята. Ще ми се да хвана този, който е забравил да ми изтрие от съзнанието спомена за безусловната любов, която едно същество може да изпитва към друго по абсолютно същия начин, по който второто я изпитва към първото, и да го завра в миша космическа дупка. Защото трябва да е спомен, няма как да е проста фантазия, след като е така дълбоко загнезден в мен, че още тече процеса на изкореняване.

Майната му. И без друго мразя да обичам. 100 пъти по-добре ми е да съм в покой. Покойница, демек.

Интензивността, с която изживявам една любов ме изтощава толкова силно, че после ми трябват 4-5 години, за да се възстановя .... Или поне сега, на тази възраст. На младини май имах повече сили. А на старини се надявам да не ми минава и мисъл за любов през главата.

Една кротка обич към някой е напълно достатъчна. Дано имам останал някой и друг приятел, като заостарявам. Какво повече му трябва на човек?




Гласувай:
0



1. waterlily - :)
24.04.2008 16:30
Чак сега попадам на това откровение, което отразява и моите собствени търсения и терзания. :) Мисля си, че една кротка обич към някого никога не би ми била напълно достатъчна... ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: esme
Категория: Забавление
Прочетен: 415279
Постинги: 98
Коментари: 403
Гласове: 850
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930