Днес пак смених настроенията 100 пъти. Следобяда тъкмо ми беше станало кофти и навън слънцето се скри, изви буря и на мен ми стана приятно
В такива моменти, единственото, което му се иска на човек е да си е вкъщи на завет и на топло и ако го има това, е доволен.
Удобствата, които ни предлага цивилизацията ни карат да забравяме откъде е тръгнало човечеството. Колко по-различни от пещерите са днешните ни удобни апартаменти? Колко по-различни сме ние от варварите?
Малко по-образовани и социализирани. И какво от това?
В душите ни пак има демони.
И пак не знаем как да се справим с тях и нужно ли е изобщо да се справяме.
Някой може и да си мисли, че не е нужно, но какво бихме правили в такъв случай? Целият свят така или иначе е вътре у нас и ако не се борехме със собствените си демони поне, какво друго щяхме да правим? :)
Е, аз понякога се изкушавам да си блаженствам над някоя книга или съзерцавайки някое цвете, но .... не задържам такива състояния дълго.
Изкушавам се понякога да си мисля и, че нечие присъствие би било самото блаженство, но .... като се сетя на каква цена може да е ....
Заваля. Силно.
Както винаги, точно в края на работното време.
Като бях дете обичах да ме вали. Веднъж излязох от къщи само и само, за да ме навали.
Действа изключително добре, ако човек е в някаква депресия .... сълзите се смесват с дъжда .... и после си изчистен до някаква степен ....
Днес няма да плача обаче. Какъв смисъл има? И да ревеш и да не ревеш, никой никога истински няма да се загрижи за теб, така че на човек не му остава нищо друго освен да търси целостта вътре в себе си.
Ооооо, чували сме обяснения в любов и загриженост! Но, ще се изненадам безкрайно да видя мъж забравил себе си и заинтересуван изключително от другия.
Няма значение, и без друго на мъжете освен като на приятели няма как по друг начин да гледам вече.
Дано и никога повече не се върна на тази проклета земя и не ми ми мине никога повече мисъл за романтична земна любов през главата. :)
Е, добре, де .... размрънкала съм се нещо днес .... може и да не съм съвсем права и може и утре да мисля друго :)
Първо, много жалко, че си в депресия още от малка, та искаш да те измие дъжда. Има си виновни за това. Ще се бориш, няма как.
Второ, защо са ти демони, и повечето хора ги нямат. Просто си гледат децата, семействата. Верно, моралът е в упадък, но не винаги е било така. И някой трябва да го оправи.
За любовта, защо някой трябва да забрави себе си заради теб?!! Ами по-добре е да се грижи за себе си, за да не ти ляга на твоя гръб. И без да забрави себе си може да се загрижи за теб. А и ти не трябва да лягаш върху му, а само да има докосване, без обсебване и мачкане.
Ми още има, ама нека го отминем.
А за любовта, имам чувството, че само искаш, а даването ти не е баш каквото трябва и го искат другите. Ами намери начин да е добре и за двамата.Дай възможност и на другия да решава, не ти сама. То е диалог, не монолог. Май трябва да се учиш на това. Но става с времето.