Постинг
27.02.2009 10:46 -
Химери
Автор: esme
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5682 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2009 10:47
Прочетен: 5682 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 27.02.2009 10:47
Забравила съм какво удоволствие е да блогваш, без да се съобразяваш какво пишеш. Анонимността и откровеността ми липсват.
А е възможно да ме е страх да съм напълно откровена дори и със себе си.
Мислите, които ми минават през главата напоследък са плашещи.
За пръв път в живота си започвам да се страхувам, че никога няма да съм напълно щастлива. Не, че човек може да е напълно щастлив, но .... знам ли .... поне спокоен и удоволетворен ....
Другата мисъл, която ме преследва е, че съм неспособна да поддържам пълноценна връзка с който и да било мъж. Отдавна заподозрях, че никак не съм „семеен” тип и омъжването ми може да беше грешка. В същото време ми е скучно сама и ми се ще да има някой до мен. Но кой ще е този, който хем няма да ми е съпруг, хем ще е с мен и то толкова, колкото на мен ми се иска? И ако му кажа, че искам да съм сама за известно време, ще се съгласява покорно.
Може да звучи ужасно, но типично семейните отношения рано или късно се превръщат в досаден навик. Ако не за двамата, поне за единия. Мъжете някак се чувстват по-удобно в постоянните си връзки. Какво повече им е нужно от уютен дом, вкусна вечеря и топло тяло в леглото? Защо на мен това никога не ми е достатъчно?
Дори приятелските взаимоотношения не ми стигат. Или искам някой, който да е точно мое копие и да се интересува от нещата, които ме интересуват мен и нищо друго?
Защо трябва все да искам невъзможното?
Не мога да определя в момента какъв е проблема във връзката ми. Аз ли искам твърде много или той? Той иска все да съм около него, а аз искам да си говорим повече, когато сме заедно, но също така и да имам време за себе си. В началото си говорехме, но той няма част от интересите ми и аз не искам да му досаждам. Може би ще мога да използвам виртуалното пространство за изхвърляне на излишъка от мисли, но пак започвам да се чудя дали не заблуждавам и себе си и него за ...... нещата изобщо.
Или просто трябва най-сетне да си седна на задника и да се радвам на това, което имам?
Не е ли крайно време да се откажа от идеята за любовта. Любов има само докато двамата не са постоянно заедно. Раздялата обаче носи толкова мъка ....
Не мога цял живот да преследвам някаква химера. А и какво толкова, ако остана сама? Да съм пълен господар на живота си може да не е по-малко удоволствие от това да имам някой до себе си.
Но, от друга страна ...социалното животно в мен се мръщи ....
Ще трябва да изчакам около година и да видя как се чувствам. Ако тенденцията върви към влошаване .... Или просто да му кажа, че трябва да се разделяме от време на време .... колкото и да му е трудно да го понесе. Ако не издържи .... какво пък ....
Проблема май се върти около тази лудост в душата ми, около влечението ми към световете на въображението, към прозата и поезията, .... към света на духа. Ако другия няма това влечение ....... А възможно ли е хем да го има, хем да не е безнадежден егоцентрик? Ако все пак е безнадежден егоцентрик и в края на краищата се окаже, че и аз съм безнадежден егоцентрик, връзката възможна ли е?
Химера .....
А е възможно да ме е страх да съм напълно откровена дори и със себе си.
Мислите, които ми минават през главата напоследък са плашещи.
За пръв път в живота си започвам да се страхувам, че никога няма да съм напълно щастлива. Не, че човек може да е напълно щастлив, но .... знам ли .... поне спокоен и удоволетворен ....
Другата мисъл, която ме преследва е, че съм неспособна да поддържам пълноценна връзка с който и да било мъж. Отдавна заподозрях, че никак не съм „семеен” тип и омъжването ми може да беше грешка. В същото време ми е скучно сама и ми се ще да има някой до мен. Но кой ще е този, който хем няма да ми е съпруг, хем ще е с мен и то толкова, колкото на мен ми се иска? И ако му кажа, че искам да съм сама за известно време, ще се съгласява покорно.
Може да звучи ужасно, но типично семейните отношения рано или късно се превръщат в досаден навик. Ако не за двамата, поне за единия. Мъжете някак се чувстват по-удобно в постоянните си връзки. Какво повече им е нужно от уютен дом, вкусна вечеря и топло тяло в леглото? Защо на мен това никога не ми е достатъчно?
Дори приятелските взаимоотношения не ми стигат. Или искам някой, който да е точно мое копие и да се интересува от нещата, които ме интересуват мен и нищо друго?
Защо трябва все да искам невъзможното?
Не мога да определя в момента какъв е проблема във връзката ми. Аз ли искам твърде много или той? Той иска все да съм около него, а аз искам да си говорим повече, когато сме заедно, но също така и да имам време за себе си. В началото си говорехме, но той няма част от интересите ми и аз не искам да му досаждам. Може би ще мога да използвам виртуалното пространство за изхвърляне на излишъка от мисли, но пак започвам да се чудя дали не заблуждавам и себе си и него за ...... нещата изобщо.
Или просто трябва най-сетне да си седна на задника и да се радвам на това, което имам?
Не е ли крайно време да се откажа от идеята за любовта. Любов има само докато двамата не са постоянно заедно. Раздялата обаче носи толкова мъка ....
Не мога цял живот да преследвам някаква химера. А и какво толкова, ако остана сама? Да съм пълен господар на живота си може да не е по-малко удоволствие от това да имам някой до себе си.
Но, от друга страна ...социалното животно в мен се мръщи ....
Ще трябва да изчакам около година и да видя как се чувствам. Ако тенденцията върви към влошаване .... Или просто да му кажа, че трябва да се разделяме от време на време .... колкото и да му е трудно да го понесе. Ако не издържи .... какво пък ....
Проблема май се върти около тази лудост в душата ми, около влечението ми към световете на въображението, към прозата и поезията, .... към света на духа. Ако другия няма това влечение ....... А възможно ли е хем да го има, хем да не е безнадежден егоцентрик? Ако все пак е безнадежден егоцентрик и в края на краищата се окаже, че и аз съм безнадежден егоцентрик, връзката възможна ли е?
Химера .....
1.
анонимен -
esme
27.02.2009 11:01
27.02.2009 11:01
Прекалено много мисли има у Вас,любовта е известна тъкмо с това,че е абсолютно отсъствие на мисли,отдаваш на чувствата,следваш сърцето си...
цитирайМоже би е доста на място :)
цитирайdosta trudno postijimo az sym beznadejden egocentrik i sym sam otkakto se pomnq..dobre che chesto se zabravqm:)
цитирайе благословия :)
цитирай