Временно сме в лоши отношения. Караме се средно всеки месец по веднъж. Обикновено преди моя ПМС той има ПМС, но ако извърша някоя беля междувременно, пак сме в лоши отношения.

Не се дразня от това. Щом се караме, значи има динамика във взаимоотношенията ни и има шанс да се нагодим един към друг някой ден, а може би по-добре – не.

Няма начин да има по-голяма скука от пълното щастие. Разбира се, животът ни е достатъчно труден, та си имаме проблеми от всякакъв друг характер, но човек сякаш претръпва за другите проблеми и пак гледа да си създаде някой по-голям, за да види кой в действителност обича и кой го обича него.

Понякога си мисля, че мога безкрайно да се къпя във вълните на любовта му и любовта ми, но ме е страх, че ще се разглезим или ще я превърнем в рутина. Безметежно щастие е оксиморон.

Друг път ме е страх, че опростявам нещата, въпреки, че и опростяването ми е било цел. Виж Торо.

А после се коригирам: "... ала пред вратите на мъдростта съмнението спи, предало поста на простодушието."  - Дж. Милтън "Изгубеният Рай".

Не съм лишена от противоречия, а?

Е, за сметка на това той все знае какво иска. То и аз знам, ама си отварям вратички за невежеството  ...