Обичам да пиша, защото това са моменти, в които оставам насаме със себе си. Не го правя често напоследък и това не е много добре, но е приемливо в периоди, в които нещата вървят ... що-годе.

Пиша повече, когато съм разстроена или екстатична, а по-малко, когато съм в дълбока депресия или .... почти щастлива.

Интересното в момента обаче е, че нямам много възможности да оставам насаме със себе си донякъде и затова, че хората около мен имат нужда от мен и аз просто трябв а да им отделям доста от времето си. Като изключим децата, това означава, че тези хора  очевидно нямат такава нужда да остават насаме със себе си, каквато имам аз.

Защото ако те имаха нужда да остават сами и аз имах нужда да оставам сама, все щяха да ни съвпаднат нуждите и да си ги удоволетворяваме взаимно.

Та се чудя как така те нямат нужда да останат насаме със себе си. Да не би да се страхуват от себе си? Да не би да нямат „себе си“? Да не би да не им е приятна компанията на „себе си“?

Защото на мен мойта си компания си ми е много приятна.

Разбира се, за да ми е още по-приятна, тя не трябва да ми е единствената компания. Т.е. по- ми е хубаво да съм със себе си, след като вече съм била с някой друг. Само собствената ми компания би ме отегчила рано или късно.

Но да съм непрекъснато с други хора би ме отегчило още повече. Имам невероятния късмет да работя с малко хора и на тихо място. Те и тези малко хора ми идват много понякога, но ако трябваше да работя с тълпи от хора, трябваше да се самоубия.

Не, че и аз не съм жадна за внимание, но за разлика от повечето хора съм жадна за вниманието единствено на хората, които обичам, в умерени количества /вниманието, не обичта/, и на хората, от които безкрайно се възхищавам, в още по-умерени количества.

Да желаеш вниманието на всички ми се вижда доста изкривено и отчаяно.

Изобщо съществуването на повечето от хората около мен ми се вижда като някакъв страничен шум, от който трябва да се дистанцирам, колкото е възможно повече, за да се настроя на собствената си честота. Това ми се отдаваше трудно в миналото, но с времето ставам все по-добра и по-добра.

Необходимо ми е само да изчистя звука и да се наслаждавам на мелодията, която предава .... не, която създава ....