Подзаглавие: Мисли, които ми се въртят в главата като на развален грамофон отдавна и включени отново под въздействието на един текст, дето преглеждах вчера.

От време на време разни просветления ме пляскат по главата като мокър парцал и виждам звездички посред бял ден.

Не мога да разбера само как става така, че след някакво време, тези същите просветления може да ги забравя по някакви причини /дали не промиване на мозъка/ и да се наложи удара с парцал да се повтори, а не дай си Боже и потрети.

Бог бил милостив! Абе, какъв Бог? Каква милост?

Законите, на които се подчинява движението на Вселената и населението и нямат нищо общо с човешките закони и понятията на повечето човеци за Божиите закони.

2000 години промиване на мозъците стигат.

Няма друг Бог тук, на Земята, освен нас, хората. Това, че някои са забравили този факт и си вървят надолу по низходящите спирали си е техен проблем. Убедена съм, че и тях някое просветление ги е удряло като с мокър парцал, ама те не са му обърнали внимание.

А, това, че някои знаят този факт и не правят нищо или  ..... е вече обществен проблем.

Ама като казвам, че Бог е в нас, определно нямам предвид, че ни е заврян в гъза.

Той е малко ... скрит у нас и се налага да го разкрием.

Обаче едно е сигурно - силно развитото Его не е хрътката, която ще надуши Бог у нас. Егото ... или демоните у нас, трябва да се приспят. На светло, тихо и спокойно, когато демоните спят, човек може да си отвори очите за истинската светлина, която струи вътре от него. Може даже да усети накъде го води тази светлина, може и той да я насочва в определен момент ... предполагам ... работя почти само с напипване ... в светлото.

Разбира се, вечерта демоните се будят и той губи за момент светлината, но веднъж щом я е видял ... няма страшно, все нещо остава в съзнанието му.

Добре, и какво правим, ако открием Бог у нас? Какво е това, което Бог прави най-добре?

Ами, той сътворява.

Следователно и ние трябва да сътворяваме.

Какво обаче ни е нужно, за да сътворяваме?

Естествено, елементарни знания за естеството на това, което ще творим и инструментите, които са ни необходими.

Тъй като, в случая ще творим живот, трябва да научим колкото е възможно повече за живота ... и то, живота днес, не живота, който хората живееха преди 10, 100 или 1000 години (една от променливите в уравнението).  Уловката в случая е, че за да знаеш нещо за живота, трябва да си живял ... не, да си чел книжки и не, да си се пазил девствен за първия си и единствен партньор в живота в какъвто и да било смисъл.

Разбира се, преди  да научиш най-съществените неща за живота, живота ти е*ава майката, но създаване на каквото и да било без е*ане не става ..... е, в някои случаи може да се мине и по метода на опрашването, ама то е само друг вид ....

И ако внимаваш, докато живота ти е*ава майката  .... доколкото можеш да внимаваш, че не във всички моменти може, успяваш да научиш някои от законите му. Ако правиш това – става това, ако не правиш онова, нищо не става и т.н. Ако някой не успява да научи някой закон, този закон му се предлага на вниманието още веднъж и още веднъж докато не го научи или докато и Вселената не се откаже да се бори с невежеството му, че  „срещу глупостта и боговете се борят напразно”.

Цялото това учене, разбира се, се получава чрез взаимодействието на външната среда и вътрешната среда в човека. Затова е казано, че няма универсални закони, защото няма универсални вътрешни среди. /тук искам да подчертая ползата от водене на лични дневници и общуването на места като блоговете, защото това са прекрасни инструменти за изучаване на вътрешната ни среда и съответното и коригиране така, че да ни е удобна/

Накрая, когато човек разполага с един известен ... инструментариум от закони, той може да се научи да ги изполва и да променя външните обстоятелства на живота си според желанията си ..... след като, разбира се, разбере какви са истинските му желания.

Е, това е дето може да свърши човек тук и ... може да бъде увенчано с думата „смисъл”. :)