Има дни, в които усещам вълшебството на живота да се стеле из въздуха и да влиза под кожата ми. Една тайнственост обгръща всичко наоколо и някой от някъде ми намеква, че ще има разкритие.

Дали не бързам твърде много да изуча хората? Не е ли по-добре да задържа тайнствеността и възбудата?

Удивителен следобяд! Натежали облаци, сумрак и лека тревожност.

Къде е съзнанието ми?

Някъде между земята и небето. На някакво по-високо ниво възприема света и рисува картини в несъзнаваното.

Аз рисувам картини тук.

Кой съм Аз е въпросът, но никой не го е особено еня за отговора.

Леко и весело е, дано да го задържа до довечера.

В такива дни и многословието и краткостишието ме напускат. По-скоро ми се седи безмълвна, но ето че пак се напрягам да пиша. :)

Да чуем Faith No More:

udivitelen...
podobni kartini prashtat saznanieto mi kadeli ne ...
moje bi i tvoeto e niakade tam...

може :)
щастлива съм, че е пролет и ставам разногледа, за да не пропусна да забележа всяко разцъфнало дръвче и нежната, току-що поникнала трева :)
и въздуха забелязвам и ... ароматите ... само със звуците съм зле май, защото често съм прекалено вглъбена в себе си и може да пропусна птичите песни :)))