Мартенски оптимистична съм днес. Мисля да се преборя с всички вятърни мелници, които се изпречат на пътя ми.

Накичила съм се с мартенички и се кефя, защото обичам да ми висят по ръцете разни неща.

Поздравявам се и за един ход, който направих тези дни, и който доведе до някои добри резултати. Трябва да съм по-решителна и искрена и не трябва да се страхувам да искам това, което искам.

Стара съм вече да заблуждавам себе си, а и другите. Също така връзките, плод на младостта и невинността ми не свършиха добре. Връзките, плод на по-зрялата ми възраст може да свършат значително по-добре, ако отстоявам себе си. Или да кажа ... „връзката” :)))

Трябва и по някакъв начин да насоча чувствителността си към по-смислени обекти, защото да ми е жал за загубени каузи, наистина не си струва. А човека, който стои неотменно до мен и ме обгражда с внимание накрая остава потърпевш. Вместо да съм му признателна на него, аз мисля за ...... глупости.

Пак добре, че съм сравнително осъзната. Мога да погледна на нещата от много страни и да видя евентуалните си грешки. Също така мога и да забелязвам фактите и да ги различавам от илюзорните си представи за нещата. Трябва да се държа за фактите!

Умът е много коварно нещо. Ако не се държи под контрол в такива филми може да ни вкара, че  .....

Също така статуквото. Не съм вярвала, че може да е толкова трудно човек да  .... отвикне от разни неща.

„Посейте мисъл и ще получите действие. Посейте действие и ще получите навик. Посейте навик и ще получите съдба!”

Ако искаме да променим съдбата си, явно трябва да започнем с мислите, после действията, после навиците ...... но колко е трудно да се променят навици .....

Нищо, де. Както казах, днес се чувствам добре. Слънчицето грее, към обяд ще видя дали пеят птичките, а аз имам неща, на които да се радвам, така че .... не виждам защо да не съм жива и ... щастлива?
:)

Ха ха, ако някой стои до теб и не го искаш, значи просто не го искаш. Представям си, ако не стои до теб колко дълго ще ти липсва. Обгрижването - да, ще ти липсва, хората често обичат да бъдат обгрижвани, но самият той...
Бях чела или гледала филм, че можеш да разбереш дали обичаш някого, ако го видиш да си върши работата на тоалетната чиния и пак ти харесва. Отначало ми се стори смахнато, но се оказа вярно. Когато обичаш някого не е грозен, дори когато върши такива неща. Все едно той си ти, а ти не се усещаш грозен, когато си в тоалетната, нали!
Разбира се, харесването се проверява със сбор от различни неща, не само с тоалетната, но тя е от най-сигурните. :)

Е, тези около теб, трудно ще ги харесаш, щом като се насилваш да го правиш. Понякога има отблъскващо, стряскащо влияние вначалото, първите срещи, докато си смикнат двама души, но щом е отдавна до теб... Вярваш ли, че той заслужава да се жертваш за него без чувства?
Никой не заслужава да се жертваш за него. Да се съобразяваш с двамата поравно - да, но да се жертваш...
Тези, които са ти намислили нещо, обезателно те обгрижват. Те най-много ме плашат.

Ако пък някой те обича наистина и те ухажва, а ти мислиш за друг, няма ли да го нараниш като останеш до него от съжаление? Може би не веднага, но ... след това. Много е обидно някой да те съжалява.