Чета "Златният храм" на Мишама Юкио и тъй като бях очарована от снимките, които открих в нета и по-точно в Уикипедия, смятам да ги покажа тук, заедно с един откъс от книгата:

"Щом постъпих в храма, веднага, както се полага, ми обръснаха главата и аз започнах да усещам, че  въздухът се лепи по нея. Това ме изпълваше със странното и тревожно чувство, че мислите ми влизат в непосредствен допир с околните предмети и явления и че от тях всъщност ги отделя само тънка, чувствителна, лесноранима преграда.
Та думата ми е, че винаги, когато вдигах обръснатата си глава към него, Златният храм проникваше в мен не само през очите, а като че  и през кожата. Както впрочем и дневната жега и нощната прохлада."

Красиво ....