В деня, когато лотосът разцъфна, моят ум, уви, блуждаеше и аз не съм усетил. Кошницата ми остана празна, а цветът — незабелязан. Само една тъга току ме навестяваше и аз разсънен вдъхвах сладостния полъх на непознато досега благоухание в южния вятър. Тази неясна сладост мъчеше сърцето с някакъв копнеж, та ми се струваше, че тя е пламенният дъх на лятото, жадно за пълнолетие. И не разбрах тогаз, че е била тъй близо, че е била моя, че тази съвършена сладост е цъфтяла в дълбините на собственото ми сърце.

Р. Тагор


Канада


Калифорния

Китай


Португалия


Токио


Германия


Франция


Италия


Загреб

Бронкс

Атланта

Индия


Италия

Снимки: www.TrekEarth.com

a gradinata na baba , c latinki , rozi i zdravec???

:)))) как те усетих само. Знаеш ли колко рядко надниквам тук. Е, рядко в сравнение с другия ... :)))))

Ама от къде знаеш за градината на баба? И за латинките и розите? Здравеца не го помня, но сигурно е имало. :)))
Дали да не разкажа някой път за онази градинка ....

i 4emshir i bosilek ...
a tuk e po spokoino ...i krasivo

Точно така, тук е по-спокойно ... донякъде нарочно си признах за това място на другото място ... ако ме разбираш какво имам предвид :))))
И чемшир имаше наистина. Имаше и две ябълки едната млада петровка, която ставаше за ядене, а другата зимна, която ставаше за катерене. Под зимната на малкото столче сядах с книжка в ръце и .... :)))

goliama krusha na koiato pravesh lulka i praskovi , golemi ,
mahesti i sladki...
mai sega razbrah kakvo imash predvid...:)))))

Ами тук може да си споделяме .... малко красота.

Праскови значи ... пак си бил на по-топло от мен. Тук праскови нямаше, но люлка и аз си правех. Ние чакахме да станат най-ранните джанки и още зелени ги крадяхме от дворовете на съседите. :)))

a... tova s djankite e zadaljitelno za detstvoto ...
i prashkata , i jabite v rekata...
spomeni ...

Вярно, че тогава имаше жаби ... много жаби. Сега или вече ги няма или просто не ги виждаме ... :(
Е, лека нощ ти казвам засега! :)))

a izgrevite i sega sa prekrasni...
...hm...i zalezite...obojavam gi , makar 4e vse po-malko
vreme imam za da gi vidia...

Аз пък като дете на забелязвах някои неща - неотдавна открих, че от един хълм на село се открива прекрасна гледка към планината, а това в детството си не го бях забелязала .... явно увлечена в други неща. Но тогава пък по-често гледах звездите ....
Сега цяло щастие е, че сутрин ходя пеш на работа и ги виждам ... изгревите :))))

dnes zaleza beshe mnogo nejen , v pasteleni sinio-sivi
tonove i meka svetlina izpod mle4ni oblaci...

Днес се отплеснах в игри и не видях залеза. Жалко. Утре ще се поправя. :)
Забелязах деня колко свеж и слънчев беше ....но радоста ми беше помрачена от съзнаването, че е февруари и всъщност трябваше да е снежно, а не топло ....
Както и да е .... дано и утре залеза да е нежен ... :)

strahotna ...tancuvashta... sred stakleni perli...
a euforiiata ne e ludost...

:)))) Наистина съм еуфорична тези дни .... прилича на състояние на влюбеност, но не е ....съвсем ... всъщност няма описание и нямам обяснение :))))

postoianoto chuvstvo za lubov pravi horata shtaslivi
i poniakoga obiasneniia ne sa nujni

Постоянно чувство за любов? Интересно, че го споменаваш! Ще ми кажеш ли в твоето разбиране това чувство само към някакъв конкретен човек ли е?

kam sveta , kam konkretniia chovek , kam decata , kam
slanceto i zaleza , i izgreva , i gradinite , i kamanite ,
kam vsichki onezi drebni neshta , koito malko hora
zabeliazvat , no te radvat istinski i te praviat shtasliv...
i... kam izkustvoto , razbira se....

Точно така!
Боже, колко добре ме разбираш!!!
... и за това те обичам ... :))))

Новия пост е моя подарък за теб днес! :)

извира от този блог :).
А Тагор е невероятен: "И не разбрах тогаз, че е била тъй близо, че е била моя, че тази съвършена сладост е цъфтяла в дълбините на собственото ми сърце."