Един съвършено случайно открит поет в www.litclub.com, кликвайки съвършено случайно върху списък от линкове с преводна поезия.
Като го зачетох, забелязах, че все пак няма как да е било случайно .... предвид любовта ми към Айнщайн и моето търсене на Аз-а. :)


***

С несигурно перо полагам бавно
несигурни думи. (Искам да ти даря
малко от моя дух.) Трудно е изпълня
толкова хартия с няколко реда,
годни да вълнуват. На всяка крачка
се разклонява пътят и се появяват
други, никога не мислени; само един,
който не ще успея да намеря, е верният.
Пиша, впрочем, неслучвайки идеите
и празните им думи. (Прилича много
това занимание на другото ни дирене,
по-богато - животът. Предимството
на фикцията е в това, че ако искам,
скъсвам листа. Мога да се повторя)


АЗ

Тази почуда да съм едва една
част от вселената и да съм несъмнено
пространен колкото всемира, и да съм вопъл,
и миг, и ехо, и стрела без предопределение,
или нещо друго, предоставящо ми посока.
Това да бъдеш сянка, която не знае,
ни може да разбере, която навярно забравя
защо е нейната участ. Това претрупано
усърдие, което не схващам, на сложния
свят за обясняване на причините, уверено,
че няма обяснение или има толкова,
че е напразно всяко усилие. Тази нелепа
привичка да те гледам с тайната
увереност, че знам, че няма отговор…



За Айнщайн

Правата линия се изкри-
вява неумолимо сред
пространството. Времето
се забавя в стъпките
на светлината. Там сме си,
където бяхме. Не съществува
реалността. Съществуват
множествени реалности
или никаква. Съществува
взаимният поглед,
който дебна. Целувката,
докато нощта преваля.
Старицата, която ни протяга
ръка и проси малко
милостиня. Денят
на невероятната смърт.
Тъй съкровена. Тъй сама.

Превод: Рада Панчовска

 http://www.litclub.com/library/prev/botas/index.html